Снимка: Reuters

Взрив в столично метро в пиков час. 12 жертви, десетки пострадали. Ужас, страх и възможност за един авторитарен държавен глава да поукрепи разклатената си власт.

Колкото и грозно да звучи, терористичната атака в Минск може да даде на Александър Лукашенко реален тласък във все по-сложната му битка с опозицията. Със смъртоносната бомба Лукашенко може да оправдае действията на милиционерския си апарат под претекст националната сигурност, коментира TIME.

Президентът, който е на власт вече 17 години, определи атаката като „подарък от чужбина”. Другият вариант е взривното устройство да е направено с материали, закупени от оръжеен склад или магазин.

Така всеки, който притежава каквото и да е оръжие, трябва да бъде проверен, а всеки, заинтересован от „нарушаването на мира” е заподозрян, аргументира се държавният глава. За политическата опозиция това означава само едно – време за покриване.

Нищо че вече има арестувани предполагаеми извършители, а единият даже си бил признал. Никой не се съмнява, че разследването ще продължи. Което определено е по вкуса на Лукашенко.

През миналия месец Беларус беше на ръба на икономически колапс, цените са качваха стремглаво, имаше недостиг на хранителни стоки, девалвацията на местната валута продължаваше с пълна сила.

Обществото пък все още беше под влиянието на събитията от декември, когато режимът смаза със сила опита за протест срещу редовността на президентски избори, които бяха спечелени с огромно мнозинство от настоящия държавен глава.

Тогава 7 от общо 9 кандидати за президент бяха арестувани, припомня TIME. Стотици продемократични активисти бяха бити и преследвани.

Днес опозиционните лидери са или в затвора, или в чужбина, или се крият далеч от политическата съпротива. И сега определено не е моментът да се показват и да изразяват възраженията си срещу управляващите.

Урокът е научен още преди 3 години, при предишната терористична атака в Минск. През юли, на празничен концерт на открито по случай Денят на независимостта на Беларус, е взривена бомба. Над 50 души са ранени, сред присъстващите е и самият Александър Лукашенко.

В месеца след атаката редица членове на опозиционни движения са разпитвани, арестувани, а домовете им са щателно претърсвани.

Лукашенко пък прави промени в тайните служби, които очевидно не се справяли с гарантирането на сигурността. Една от тези промени е назначаването на сина му Виктор (35 г.) на един от ръководните постове. Случаят обаче остава неразрешен.

„Ако трябва да съм честна, това си е дежа вю. Чакаме с ужас как тази атака ще се отрази на нас”, казва пред TIME Нина Шидловская от националистическата опозиционна групировка „Бял Легион”.

Лидерите на движението, в това число и съпругът на Нина, са били държани в ареста 10 дни след нападението през 2008 година.

„По всичко личи, че настоящият атентат цели изместване на общественото внимание встрани от реалните проблеми на страната. Но кой би направил подобно нещо?”, с известна ирония пита Шидловская.

В интерес на истината тероризмът в Беларус е нещо крайно необичайно. Няма сепаратистки или религиозни фундаменталистки организации. Така от държавния апарат веднага набелязаха потенциалните организатори – американците, руснаците, опозицията?

Но в крайна сметка, който и да стои зад атаката, самата тя е чудесно извинение за налагане на пълна полицейска блокада.

Докато обикаляше опръсканата с кръв метростанция в Минск заедно с 6-годишния си син Николай, Лукашенко промълви многозначително: „Засилете мерките за сигурност до максимум... Мисля, че хората ще разберат”.

На следващата сутрин вече имаше задържани, портрет на евентуален извършител беше разпространен в пресата. Когато в редица онлайн форуми се появиха спекулации, че са възможно още атаки, службите подхванаха и интернета.

Трима жители на Минск бяха пратени в килии, защото си позволили да разпространяват „лъжливи слухове” в социални мрежи, а други 10 са издирват по подобни обвинения.

„Така ситуацията заприличва особено много на съветския идеал”, посочва от Москва политическият коментатор Дмитри Орешкин.

„Всеки трябва да стои тихо и мирно, прекалено уплашен да прави каквото и да е освен да яде черен хляб, предоставен му, благодарение на посочения от Бога ръководител. Нещо като това, което виждаме в Северна Корея”.

*